Свържете се сега

Facebook

ISO Сертификат

Онлайн тест: Разбери бързо и лесно дали EyeSTAR може да ви помогне с нашия тест

Започни теста

Навършили ли сте 18 г. или повече?

Не Да

Имате ли някакво кръвотечение (дължащо се на заболяване на кръвта)?

Не Да

Бременна ли сте?

Не Да

Диоптерът Ви променял ли се е с повече от 0,5 последните 6 месеца?

Не Да

Диабетик ли сте?

Не Да

Имате ли психично (ментално) заболяване?

Не Да

Имате ли някакво заболяване на роговицата (кератоконус или ектазия)?

Не Да

За съжаление Вие може да не сте подходящ.

Повтори

Късогледство

Късогледството или т.нар. миопия е най-честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени за  голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно. В световен мащаб близо 2,3 милиона хора страдат от късогледство. С най-голяма честота заболяването се среща в Япония, Сингапур и Тайван – там близо всеки втори човек носи очила. В Европа и САЩ забоеваемостта възлиза на около 30-40%, докато в Африка тя е значително по-ниска – едва 10-15%.  Като цяло, статистическите данни сочат, че при бялата раса заболяването е много по-често в сравнение с черната, като причините за тази разлика се търсят основно в генетичната предразположеност на белите към късогледство.

Много изследвания свързват миопията с висок умствен капацитет и по-силно проявена интелигентност, като съществуват различни теории, обясняващи този феномен. От една страна се смята, че късогледството и високият IQ се причиняват от един и същи ген, за което обаче до този момент точни доказателства липват. А от друга страна се приема, че по-интелигентните и умни хора прекарват повече време в четене, което само по себе си натоварва в по-голяма степен зрителния апарат и съответно води до описаната рефрактерна аномалия.При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. И в двата случая резултатът е един и същ – образът на обекта, разположен на извество разстояние, се визуализира неясно, размазано. Късогледият човек получава само бегла представа за обекта, без да може да различи неговите граници или отделните му подробности. Това до голяма степен влошава качеството на живот на човека.

Как се поставя диагнозата късогледство?

Диагнозата миопия може да се постави единствено от лекар-специалист. За целта е необходимо провеждането на цялостен офталмологичен преглед, който да установи какви увреждания има.
Обикновено прегледът започва с изследване на зрителната острота с помощта на специални таблици, на които пациентът трябва да различи определени цифри или знаци. Първоначално се изследва всяко око поотделно, а накрая се изследва зрителната острота на двете очи заедно. Ако зрителната острота е единица, е твърде вероятно да не се касае за миопия. В противен случай прегледът продължава с т.нар. рефракция на зрението, т.е.  коригиране на рефрактерната аномалия с поставянето на различни разсейващи стъкла, като обикновено се използва на-слабото разсейващо, т.е – стъкло, с което окото вижда единица.
В някои случаи е възможно предварително потискане на акомодативната способност на окото чрез специални медикаменти преди поставянето на коригиращите стъкла. По този начин се избягва известна неточност в определяне на реалните диоптри, които благодарение на акомодацията в началото да са по-малки.
Някой специалисти предпочитат използването на специални компютърни уреди (автокераторефрактометри), които да дадат ориентировъчно размера на миопията. Досега обаче няма уред, който да може да замести таблиците за изследване на зрителната острота.

Понякога е удачно използването и на биомикроскоп за изследване на преден и заден очен сегмент, защото нерядко именно увреждания на роговицата нарушават нормалното пречупване на светлинните лъчи и водят до поява на късогледство.
И не на последно място прегледът би следвало да включва и офталмоскопия, т.е. изследване на очното дъно. По този начин може да се установи дали е настъпило някакво усложнение в хода на миопията (особено ако тя е патологична).

Как се проявява късегледството?

Често началото на миопията е незабелязана. Както вече беше споменато, това начало може да е в ранна детска възраст, но може да се наблюдава и при хора над 40 години. Обикновено в началото оплакванията са твърде субективни. Хората се оплакват, че се уморяват при продължително гледане надалеч, имат чувство на размазване на далеч разположените предмети, нерядко имат и обилно сълзене. Понякога първият симптом на настъпващата миопия може да е и главоболието, което да има стягащ, притискащ характер, особено в областта на слепоочието или в областта под веждите. В началото човек има чувството, че след краткотрайна почивка симптомите като че ли отзвучават. Това е така, защото окото все още има добра акомодативна способност и може до известна степен да компенсира. По-нататък обаче чувството за размазано виждане се задълбочава, напрежението при гледане надалеч се засилва. Постепенно за да видят ясно образ разположен на известно разстояние от тях, хората присвиват очи, с което напрягат акомодацията си и още повече натоварват зрителния апарат. В друг случай, за да се справят с проблема, те просто приближават обекта на разстояние, от което яснотата на зрението им не е засегната. Въпреки всички тези симптоми дефинитивната диагноза миопия се поставя само при консултация с офталмолог.
В редки случаи прогресията на заболяването е изключително бърза. Само в рамките на месеци диоптрите могат да се увеличат многократно, което и налага спешни мерки поради реалната опасност от усложнения.

Какви видове късогледство има?

Същуствуват различни класификации на типовете късогледство в зависимост от разглежданите критерии.

Най-често миопията се дели на лека (от 0 до 3 диоптъра), умерена (от 3 до 6 диоптъра) и висока (над 6 диоптъра). Леката и умерена миопия се наричат просто късоглество, което обикновено се коригира с помощта на очила или контактни лещи. Високата или т.нар. патологична миопия е свързана с повишен риск от възникването на макулна дегенерация (увреждане на точката на най-ясно виждане в областта на ретината, в резултат на което се получава размазан образ на предметите), глаукома (повишено вътреочно налягане) или отлепяне на ретината. Често този тип миопия се нарича и дегенератива, тъй като се предполага и участието на различни дегенеративни нокси в появата и. Тя нараства с бързи темпове и може за около две-три години да достигне големи стойности. За щастие този вид късогледство се среща рядко.

В зависимост от момента на възникването миопията се дели на вродена (която се установява още при раждането), детска (която се проявява до 20-годишна възраст) и възрастна ( съответно ранна – от 20 до 40 години и късна – над 40-годишна възраст). Най-честата миопия е училищната миопия, която се свързва от една страна с често пренапрягане на зрителния анализатор, а от друга с бързия темп на растеж на очната ябълка, което води до пречупване на светлинните лъчи пред ретината и възникването на неясен образ при гледането на обекти, разположени на разстояние.

Съществува и т.нар. псевдомиопия, при която причината за неясното фокусиране на обектите, разположени в далечината, се крие в спазъм на цилиарния мускул, който нарушава акомодацията на окото.

Какви са причините за възникването на късогледството?

Все още не са открити конкретните причини и механизми на възникването на късогледството. Съществуват много теории, обаче нито една от тях не обхваща изцяло проблема и не обяснява в пълнота всички негови особености.

Едни от най-често коментираните хипотези за това, какво води до появата на миопията, са следните:

наследствена теория - в много проведени изследвания резултатите показват, че децата на късогледи родители в даден момент от развитието си също слагат очила. По-задълбочени изследвания върху тази хипотеза показват, че в действителност дължината на очната ябълка при тези деца е малко по-голяма от тази при деца, чиито родители са с нормално зрение (т.нар.еметропи). По-голямата дължина на очния булбус е предпоставка за появата на миопия, което предопределя и по-големия риск за възникването на рефрактерната аномалия. От друга страна обаче учените посочват редица случаи на деца с късогледи родители, които не страдат от късогледство, както и случаи на късогледи деца с родители еметропи. Това показва, че наследстветният фактор е съществен, но не и изцяло отговорен за възникването на късогледството.
продължителна и честа работа на близко – все по-често се наблюдава корелация между продължителната работа на близко като четене, работа с компютър и появата на миопия. Вероятно причината затова се крие с пренапрягане на зрителния анализатор, което води до появата на умора на очните мускули, в резултат на което тяхната еластичност и гъвкавост се нарушават и това предопределя промяна в дължината на очния булбус. Резултатът е възникването на късогледство. Тази теория може би донякъде обяснява защо хората, които развиват научна дейност и прекарват голяма част от времето си сред книгите, носят очила. Още повече, че при тези хора степента на миопия е значително по-висока отколкото сред останалите хора. И все пак учените са на мнение, че факторът пренапрягане на зрителния анализатор при честа и продължителна работа на близо не би могъл самостоятелно да доведе до късогледство.
стрес - както и при много други патологични състояния, и тук се отдава известно влияние на стресовите фактори, без да може да се посочат точните механизми на неговото влияние
недобра зрителна хигиена – тук се има предвид лошото осветление, неправилната поза на тялото, четенето от прекалено близко разстояние. За тези фактори понастоящем се приема, че имат второстепенно значение.
прекомерната употреба ва въглехидрати - някои специалисти споделят, че особено в ранна детска възраст, в резултат на повишена консумация на въглехидрати в организма възниква хиперинсулинемия, която в последствие уврежда зрителния анализатор.
Всичко дотук показва, че миопията е многофакторно състояние. Най-вероятно за нейната поява е необходима фамилна предразположеност, която да бъде подходящ терен на действие на различни фактори на средата като пренапрягане на зрителния анализатор, стрес, лоша хигиена на окото.

Може ли да се забави развитието на късогледството?

От години се правят опити да се забави еволюцията на късогледството чрез специални упражнения, масажи, лекарства и хигиенни навици. Съвременните методи в тази насока включват два фактора - от една страна понижаване акомодативните изисквания на окото чрез прилагането на антихолинестеразни препарати (атропин), които блокират акомодацията, и използването на специални бифокални лещи. Тези лещи имат свойството да променят фокуса при работа наблизо. Така според данните на редица проспективни проучвания в голяма степен се забавя прогресията на миопията. Това обаче не важи за патологичната миопия, при която рискът от усложнения е най-голям.

Видео мненияПокажи всички

Пациентите за EyeSTARПрегледай

 Съветвам всеки, който се колебае да вземе решение и да се подлежи на лазерна корекция, защото след всичко виждам ИДЕАЛНО!... (виж оригинала)

Таня Ангелова

Галерия снимкиПрегледай