Свържете се сега

Facebook

ISO Сертификат

Онлайн тест: Разбери бързо и лесно дали EyeSTAR може да ви помогне с нашия тест

Започни теста

Навършили ли сте 18 г. или повече?

Не Да

Имате ли някакво кръвотечение (дължащо се на заболяване на кръвта)?

Не Да

Бременна ли сте?

Не Да

Диоптерът Ви променял ли се е с повече от 0,5 последните 6 месеца?

Не Да

Диабетик ли сте?

Не Да

Имате ли психично (ментално) заболяване?

Не Да

Имате ли някакво заболяване на роговицата (кератоконус или ектазия)?

Не Да

За съжаление Вие може да не сте подходящ.

Повтори

Слепота

Определение на слепотата

Различават се два вида слепота: пълна или абсолютна и непълна или относителна слепота. Абсолютно слепи са тези лица, които са загубили напълно зрението си и не могат да различават светлината от тъмнината. Непълно слепите имат обикновено някакви зрителни усещания, които в повечето случаи не отиват ло-далеч от различаване на тъмно от светло. Но в случаите на непълна слепота се разграничават различни степени, които се установяват въз основа на различни критерии. Ако лицето има някои зрителни усещания освен различаване на светло от тъмно, но не може да разпознава дори при помощта на съответни очила нещата на разстояние 50—100 см, то се смята към категорията
на непълно слепите.

От социално гледище слепи се смятат тези, които не могат да се ориентират в околната обстановка без чужда помощ. От производствено- професионално гледище слепотата се определя като неспособност на човека да се включва в производствена дейност без съответна подготовка, въпреки употребата на оптически уреди. От педагогическо гледище смятаме онези деца слепи, които имат толкова намалено зрение, че въпреки взетите мерки за коригирането му, не могат да участвуват в обучението при обикновени условия. Ясно е, че тези определения на слепотата обхващат непълно слепите, и то при различна степен на слепота. Но, както ще видим по-късно, тази категория
слепи след съответно обучение и възпитание могат да излязат от категорията на слепотата от социално и професионално гледище, понеже започват да се ориентират в околната си среда и да участвуват в някои клонове на производството.

Причини и профилактика на слепотата
Главната причина за поява на слепотата са различните заболявания на очите, които могат да имат преднатален, паранатален (родов) и пост-натален произход. Най-голям процент на ослепяване дават болестите глаукома и трахома. Глаукомата, която се характеризира с голямо увеличение на вътреочното налягане, предизвикано от болезнено увеличената очна течност, се явява главно в напреднала възраст, но атакува и деца. Тази болест дава около 20% от неизлечимо ослепелите. Трахомата е инфекциозно заболяване на окото, което довежда до голям брой случаи на ослепяване. С подобряване на хигиенните условия и при по-системното лекуване със сулфамиди я`други модерни лекарства тази причина става по-малко опасна. Венерическите заболявания (триперът и сифилисът) също предизвикват ослепяване. Съществуват и други болести на окото, на очния нерв, на роговата обвивка на окото, както и някои общи заболявания като шарка, скрофу-лоза, менингит, които също предизвикват ослепяване. Втора категория причини за ослепяване са различните наранявания (травми) при нещастни случаи или при професионална дейност. През детската възраст тези наранявания на очите не са рядко явление. Като се прибави към това голямата заболяемост от инфекциозни болести, ще се види защо сравнително най-голям брой случаи на ослепяване се явяват през
детството до десетгодишна възраст.

Психически особености на слепите
Своеобразието на психическото развитие на слепите се определя от обстоятелството, че те са лишени от едно от най-основните познавателни
средства — зрителните възприятия. Това обстоятелство дава значителни отражения върху възможностите на слепите да се ориентират в околната среда, то влияе върху тяхната учебна и трудова дейност. Наистина слепите имат всички други познавателни възможности, тъй като останалите сетива са нормално развити, а някои от тях дори се усъвършенствуват много повече, отколкото у нормално виждащите хора, благодарение на по-интензивното им упражнение. Но никое от тях не може напълно да замести липсващото зрение и затова някои от психическите процеси на слепите се формят по своеобразен начин.

Слепите имат решително предимство пред глухонемите с това, че те могат да усвоят говорната реч като всеки зрящ, а това значи, че те имат нормално развита втора сигнална система. Развитието на тази система у слепите през периодите на най-интензивно изграждане на висшата нервна дейност —ранното детство и предучилищната възраст - - се извършва почти при нормални условия на общуване с другите. През училищната възраст, ако детето се ограмотява и усвоява писмената реч, развитието на втората сигнална система също така върви почти при нормални условия. Като знаем голямото значение на втората сигнална система за общото психическо развитие, ще разберем защо
психическото развитие на слепите не може да се причисли към абнормните форми. И все пак трябва да се обърне внимание на една съществена особеност в съотношението между двете сигнални системи, която трябва да се има предвид при учебно- възпитателната работа със слепите, за да не се допуска едностранчиво развитие. Сляпото дете има много повече възможности да упознава света чрез слуха, като слуша разговорите на околните и предаванията на радиото, като възприема словесните обяснения за предметите и явленията, а има много ограничени възможности да добива непосредствени впечатления от тях. Това води към опасност от формално, словесно усвояване на знанията за действителността. Затова през всички възрасти трябва да се дават по всички възможни начини непосредствени сетивни впечатления за нещата, за които детето чува. Лишено от зрение, сляпото дете има възможност да си служи за тази цел в най-голяма степен с осезанието.
 
С различни комбинации на осезателните и двигателните усещания слепите могат да се запознаяг с много свойства на предметите, като например формата, големината, повърхността, гладкостта, влажността и пр. Така например, като се комбинират усещането за натиск и усещането за температура, се получава усещането за гладкостта, влажността, мекотата на предметите. А като се съчетават усещанията за влажност и за податливост на телата под натиск, получава се сложното усещане за гъстотата на течностите, за лепкавост, масленост, кли-савост и др. При комбинация с усещанията за температура, за болка и натиск и при използуване на вибрационните усещания се получават още повече първосигнални впечатления. Към това във всички случаи се прибавя и насочващото и организиращото значение на словото на учителя или на друг близък, който назовава предмета и обяснява неговите свойства. Без това словесно обозначение детските възприятия изобщо остават ограничени, а при слепите то има още по-голямо значение. Чрез него се допълват възприятията и представите и познавателната дейност става по-пълноценна.

При познавателната дейност на слепите най-ясно изпъква ролята на човешката ръка не само като орган на труда, но и като орган за познаването на действителността. Затова тя има основна роля при цялата учебно-възпитателна работа със слепите. Чрез осезателно-двига-телните усещания се осъществява ограмотяването на децата, чрез тези усещания и възприятия те добиват голяма част от своите първосиг-нални връзки. На тази основа се намира и голямото значение на трудовата дейност при обучението на слепите.

Ръката е несъмнено най-важният орган, чрез който слепите се ориентират и упознават действителностга. Обаче не трябва да се пренебрегва ролята и на краката. Когато слепият ходи из улиците или из полето, усещанията за релефа на месгността, за посоката на пътя, които получава чрез краката си, имат голямо значение за неговото движение. Тези усещания имат значение и когато някой води слепия, но те са от още по-голямо значение, когато той ходи сам. Движенията, с които слепите си служат за упознаване на предметите, не се различават по същество от тези движения, които използуват и зрящите. При едно сравнително изследване между слепи и нормално виждащи деца о г
предучилищна и училищна възраст група румънски автори установяват следните харакгерни движения у двете категории деца: а) действие с предмета според употребата му; б) опитване на съпротивлението му чрез свиване; в)опитване на съпротивлението чрез Натискане; г) опитване на плътността при помощта на ноктите ; д) изпитване на грапавостта; е) изпитване на тежестта и др.

Видео мненияПокажи всички

Пациентите за EyeSTARПрегледай

Вие наистина сбъднахте мечтата ми, неописуемо е щастието, което изпитвам в момента!... (виж оригинала)

Велина Краева

Галерия снимкиПрегледай